Hiob 10 | Библия, синодално издание
1Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.2Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?3Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?4Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?5Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,6та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,7ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?8Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш?9Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?10Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,11с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,12живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?13Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, –14че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.15Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:16то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.17Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.18И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;19о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!20Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,21преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка,22в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.