Hiob 10 | Библия, синодално издание

Hiob 10 | Библия, синодално издание
1 Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си. 2 Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене? 3 Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш? 4 Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек? 5 Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж, 6 та търсиш порок в мене и дириш грях в мене, 7 ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти? 8 Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш? 9 Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш? 10 Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара, 11 с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна, 12 живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми? 13 Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, – 14 че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание. 15 Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми: 16 то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене. 17 Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене. 18 И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло; 19 о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало! 20 Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко, 21 преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка, 22 в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.