Johannes 6 | Библия, синодално издание

1 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско. 2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните. 3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си. 4 И приближаваше Пасха, празникът иудейски. 5 А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? 6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи. 7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва: 9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души? 10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди. 11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше. 12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо. 13 И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха. 14 Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света. 15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък. 16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето 17 и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях. 18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше. 19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха. 20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се! 21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха. 22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували. 23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение. 24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса. 25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук? 26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. 28 Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? 29 Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. 30 А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“. 32 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света. 34 А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб. 35 Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. 36 Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате. 37 Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън; 38 защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 39 А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. 40 Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден. 41 Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето. 42 И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето? 43 Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден. 45 У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене. 46 Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; 50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. 51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. 52 Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? 53 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. 54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. 56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. 57 Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. 59 Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум. 60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? 61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява? 62 Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди? 63 Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. 64 Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. 65 И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. 66 От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. 67 Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, 69 и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий. 70 Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол. 71 Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.