Johannes 5 | Библия, синодално издание

1 Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. 2 А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалия, по еврейски наричана Витезда*, която има пет притвора; 3 в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, 4 защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. 5 Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. 6 Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? 7 Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. 8 Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи, 9 И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. 10 Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. 11 Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. 12 Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? 13 Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. 14 След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. 15 Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери. 16 Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота. 17 А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя. 18 Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу. 19 На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът. 20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие. 21 Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. 22 Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина, 23 та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил. 24 Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25 Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27 и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29 и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане 30 Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 31 Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско. 32 Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене. 33 Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината. 34 Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие. 35 Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му. 36 Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил. 37 И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели; 38 и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил. 39 Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. 40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 41 От човеци слава не приемам, 42 но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия. 43 Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете. 44 Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? 45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, Моисей, на когото се вие уповавате. 46 Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. 47 Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?