Johannes 4 | Библия, синодално издание

1 Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава, 2 – макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, – 3 остави Иудея и отиде пак в Галилея. 4 А трябваше да мине Той през Самария. 5 И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. 6 Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. 7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия. 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) 10 Иисус и отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. 11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? 12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? 13 Иисус и отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. 15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. 16 Иисус и казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. 17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус и казва: добре каза, че мъж нямаш; 18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. 19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. 21 Иисус и казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. 22 Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. 23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. 24 Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. 25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. 26 Иисус и казва: Аз съм, Който говоря с тебе. 27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: 29 дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? 30 Тогава те излязоха из града и идеха към Него. 31 Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! 32 Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. 33 Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? 34 Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. 35 Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. 36 Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. 37 Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. 38 Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. 39 И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. 40 Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. 41 И още по-много народ повярва поради словото Му. 42 А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос. 43 А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. 44 Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет. 45 Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника. 46 И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране. 48 А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате. 49 Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми. 50 Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна. 51 Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив. 52 А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата. 53 Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54 Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.