Johannes 13 | Библия, синодално издание

1 Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай. 2 И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде, 3 Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; 5 после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан. 6 Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете? 7 Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш. 8 Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 10 Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. 11 Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти. 12 А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. 15 Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих. 16 Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. 17 Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате. 18 Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“. 19 Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз. 20 Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил. 21 Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори. 23 А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови. 24 Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори. 25 Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е? 26 Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот. 27 И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро. 28 Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това. 29 А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси. 30 Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ. 31 Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него. 32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави. 33 Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега. 34 Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си. 36 Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш. 37 Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа. 38 Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.