Johannes 11 | Библия, синодално издание

1 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. 2 (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) 3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! 4 Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. 5 А Иисус обичаше Марта, и сестра и, и Лазаря. 6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. 7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. 8 Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? 9 Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; 10 а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. 11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. 12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. 14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; 15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. 16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. 17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. 18 А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; 19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. 21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. 23 Иисус и рече: брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. 25 Иисус и рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. 26 И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? 27 Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. 28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. 29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. 30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) 31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире и, мислейки, че отива на гроба – да плаче там. 32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се 34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35 Иисус се просълзи. 36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. 37 Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? 38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре и. 39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. 40 Иисус и дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? 41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! 44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. 45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус. 47 Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50 нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53 От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55 Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.