Johannes 10 | Библия, синодално издание

1 Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2 а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3 нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4 и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5 подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6 Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7 Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8 Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9 Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10 Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11 Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12 а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13 Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14 Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15 Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16 Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир. 17 Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. 18 Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си. 19 Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите. 20 И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате? 21 Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи? 22 И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше. 23 И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов. 24 Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито. 25 Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене. 26 Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох. 27 Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, 28 и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми. 29 Моят Отец, Който Ми ги даде, е поголям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми. 30 Аз и Отец едно сме. 31 Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият. 32 Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте? 33 Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог. 34 Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“? 35 Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието), 36 на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий? 37 Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте; 38 ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него. 39 Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им 40 и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там. 41 Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско. 42 И мнозина там повярваха в Него.