Jesaja 49 | Библия, синодално издание

1 Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми; 2 и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше; 3 и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, – в Тебе ще се прославя. 4 Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми – у Моя Бог. 5 И сега казва Господ, Който още от утроба Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Иакова, и да се събере при Него Израил; Аз съм почетен в очите на Господа, и Бог Мой е Моя сила. 6 И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища. 7 Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят – и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал. 8 Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия, 9 да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища; 10 не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни. 11 И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати. 12 Ето, едни ше дойдат отдалеч; и ето – едни от север и от морето, а други – от земя Синим. 13 Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци. 14 А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави! 15 Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя. 16 Ето, на Своите длани съм те начертал; твоите стени са винаги отпреде Ми. 17 Твоите синове ще побързат към тебе, а твоите разорители и опустошители ще си идат от тебе. 18 Дигни очи и погледни наоколо, – те всички се събират, идат към тебе. Жив съм Аз! – казва Господ, – с всички тях ще се облечеш като с накит и ще се премениш с тях като невеста. 19 Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята разорена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите, и ония, които те поглъщаха, ще си отидат от тебе. 20 Децата, които ще имаш, след като си изгубила напрежните, ще ти говорят гласно: „тясно е мястото за мене; отстъпи ми, за да мога да живея“. 21 И ти ще кажеш в сърце си: кой ми ги роди? – аз бях бездетна и безплодна, откарана в плен и отдалечена; прочее, кой ги отхрани? – ето, аз си оставах сама; а те де бяха? 22 Тъй казва Господ Бог: ето, ще дигна ръката Си към народите, и ще издигна знамето Си пред племената, – и ще донесат синовете ти на ръце и дъщерите ти – на рамене. 23 И царе ще бъдат твои хранители, и техните царици ще бъдат твои кърмачки; с лице доземи ще ти се кланят и ще лижат праха от нозете ти, и ще узнаеш, че Аз съм Господ, че ония, които се надяват на Мене, няма да се посрамят. 24 Може ли да се отнеме плячка от силен, и могат ли да се отнемат пленници от победител? 25 Да! тъй казва Господ: и пленените от силния ще бъдат отнети, и плячката на тирана ще бъде отървана; защото Аз ще се боря с твоите противници, и ще избавя твоите синове; 26 и ще нахраня твоите притеснители със собствената им плът, и те ще бъдат упоени от своята кръв като от ново вино; и всяка плът ще узнае, че Аз съм Господ, твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.