Jesaja 41 | Библия, синодално издание

1 Млъкнете пред Мене, острови, и нека народите обновят силите си; нека се приближат и кажат: да излезем вкупом на съд. 2 Кой въздигна от изток праведника, повика го да следва подире му, предаде му народи и покори царе? Той ги превърна с неговия меч на прах, с неговия лък на плява, от вятър развявана. 3 Той ги гони, върви спокойно по път, по който никога не бе ходил с нозете си. 4 Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият. 5 Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха; 6 всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се! 7 Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: „добра е“; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда. 8 А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, – 9 ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата и, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля, 10 не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда. 11 Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, – ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират. 12 Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо; 13 защото, Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: „не бой се, Аз ти помагам“. 14 Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, – Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев. 15 Ето, Аз те направих остра диканя, нова, назъбена; ти ще вършееш и стриваш планини, и хълмовете ще направиш като мекина. 16 Ти ще ги вееш, и вятър ще ги разнесе, и вихър ще ги развее; а ти ще се зарадваш у Господа, ще се хвалиш със Светия Израилев. 17 Сиромаси и немотни търсят вода, и няма; езикът им пресъхва от жажда: Аз, Господ, ще ги чуя, Аз, Бог Израилев, няма да ги оставя. 18 Ще отворя реки навръх планини, и извори сред долини; пустинята ще направя езеро и сухата земя – водни извори; 19 ще посадя в пустинята кедър, ситим, мирта и маслина; ще насадя в степите кипарис, явор и бук наедно, 20 за да видят и познаят, и да разгледат и разберат, че ръката Господня е направила това, и Светият Израилев е сътворил това. 21 Представете делото си, казва Господ; приведете доказателствата си, казва Царят Иаковов. 22 Нека представят и ни кажат, какво има да стане; нека възвестят нещо, преди да е станало, и ние ще вникнем с ума си и ще узнаем, как се е то свършило, или нека ни предскажат за бъдещето. 23 Кажете, какво има да стане в бъдеще, и ние ще знаем, че вие сте богове, или направете нещо добро, или лошо, за да се почудим и наедно с вас да видим. 24 Но вие сте нищо, и делото ви е нищожно; гнусота е оня, който ви избира. 25 Аз го въздигнах от север, и той ще дойде; от изгрев-слънце ще призовава името Ми и ще тъпче князете като кал, и ще ги мачка, както грънчар – глина. 26 Кой е възвестил за това отначало, за да знаем, и много по-отрано, за да можем да кажем: „наистина“? Но никой не е казал, никой не е възвестил, никой не е чувал вашите думи. 27 Аз пръвказах на Сион: ето го! и дадох на Иерусалим благовестник. 28 И тъй, Аз гледах, и нямаше никого, и между тях не се намери съветник, за да мога да ги попитам, и те да отговорят. 29 Ето, те всички са нищо, нищожни са и делата им: вятър и празнота са техните истукани.