Jesaja 38 | Библия, синодално издание

1 В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. 2 Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: 3 „О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи.“ И силно заплака Езекия. 4 И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: 5 иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, 6 и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град. 7 И ето ти личба от Господа, че Господ ще изпълни словото, което изрече. 8 Ето, ще върна десет стъпала назад слънчевата сянка, която мина по стъпалата Ахазови. И върна се слънцето десет стъпала по стъпалата, по които то слизаше. 9 Молитва на иудейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя от болестта: 10 „Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си. 11 Аз казвах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света; 12 жилището ми се снема от мястото и се отнася от мене като овчарска колиба; трябва да отрежа като тъкач живота си; Той ще ме от основа отреже; денем и нощем чаках, че Ти ще ми пратиш смърт. 13 Чаках до заранта; като лъв Той съкрушаваше всичките ми кости; ден и нощ чаках, че ще ми пратиш смърт. 14 Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме. 15 Какво да кажа? Той ми каза, – Той и стори. Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си. 16 Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот. 17 Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове. 18 Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртта Тебе възхваля, не слезлите в гроб се уповават на Твоята истина. 19 Живият, само живият ще Те прослави, както аз сега; баща ще възвести на децата Твоята истина. 20 Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен.“ 21 И рече Исаия: нека донесат пласт от смокини и да наложат с него цирея; и царят ще оздравее. 22 А Езекия рече: какво е личбата, че ще ходя в дома Господен?