Jesaja 17 | Библия, синодално издание

1 Пророчество за Дамаск. – Ето, Дамаск се изключва от броя на градовете, и ще бъде куп развалини. 2 Градовете Ароерски ще бъдат напуснати, – ще останат за стадата, които ще си почиват там, и не ще има кой да ги плаши. 3 Не ще има вече Ефремова крепост, ни Дамаско царство с останалата Сирия; с тях ще стане същото, каквото със славата на синовете Израилеви, казва Господ Саваот. 4 И в оня ден ще се намали славата на Иакова, и тлъстото му тяло ще омършавее. 5 Същото ще бъде, каквото подир събиране жито от жетваря, кога ръката му пожъне класовете, и кога съберат класовете в Рефаимска долина. 6 И ще останат у него, както бива при стръсване маслини, дветри зърна на самия връх, или четири-пет по плодните клончета, казва Господ, Бог Израилев. 7 В оня ден ще обърне човек погледа си към своя Творец, и очите му ще бъдат устремени към Светия Израилев; 8 и не ще обърне очи към жертвениците, дело на ръцете си, и не ще погледне това, що са направили пръстите му, кумирите на Астарта и Ваала. 9 В оня ден укрепените му градове ще бъдат като развалини в гори и по планински върхове, оставени пред синовете Израилеви, – и ще бъде пусто. 10 Защото ти забрави Бога на твоето спасение, и не си спомняше за скалата на твоето прибежище; затова ти си уредил увеселителни градини и си насадил пръчки от чужда лоза. 11 В деня, когато садеше, ти се грижеше насаденото да расте, и посеяното от тебе рано да цъфне; но в деня, кога събираш, ще има не куп жетва, а жестока скръб. 12 Уви! Шум от много народи! Шумят те, както море шуми. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води. 13 Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши, – и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър. 14 Вечер – и ето ужас! и преди утрото вече го няма. Такава е участта на нашите грабители, жребието на нашите разорители.