2.Mose 21 | Библия, синодално издание

1 И ето законите, които ще им обявиш: 2 ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп; 3 ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му; 4 ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата и да останат при господаря и, а той да си излезе самичък; 5 но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, – 6 то господарят му да го заведе пред боговете* и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб. 7 Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите; 8 ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил; 9 ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите; 10 ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство. 11 Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп. 12 Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт; 13 но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата); 14 а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен. 15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт. 16 Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт. 17 Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт. 18 Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля, 19 то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване. 20 А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан; 21 но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро. 22 Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници; 23 ако пък стане повреда, нека даде живот за живот, 24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, 25 изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено. 26 Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото; 27 и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба. 28 Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен; 29 ако пък волът е бил бодлив от попреди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт. 30 Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи. 31 Син ли прободе, дъщеря ли прободе, – по тоя същи закон да се постъпва с него. 32 Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни. 33 Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел, 34 стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов. 35 Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина; 36 ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.