2.Mose 16 | Библия, синодално издание

1 И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя. 2 И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята, 3 и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество. 4 И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не; 5 а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни. 6 Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя, 7 и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас? 8 И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа. 9 И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви. 10 И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак. 11 И Господ каза на Моисея, думайки: 12 Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш. 13 Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана. 14 Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята не що дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята. 15 Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна; 16 ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомор на човек, според кой колкото души има в шатрата си. 17 Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко. 18 И измериха с гомора, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който – малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде. 19 И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре. 20 Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди. 21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше. 22 А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, – по два гомора за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея. 23 И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете дне с, а каквото остане, скътайте и запазете доутре. 24 И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него. 25 И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето; 26 шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има. 27 Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха. 28 И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29 Вижте, Господ ви е дал събота, за това и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си. 30 И в седмия ден народът си почиваше. 31 Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка. 32 И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомор, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя. 33 И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомор мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви. 34 И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея. 35 Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя. 36 А гоморът е десета част от ефа.