2.Mose 10 | Библия, синодално издание

1 Тогава Господ каза на Моисея: влез при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тия Мои личби 2 и да разказваш на сина си и на внука си онова, що сторих в Египет, и за Моите личби, които показах в него, и да знаете, че Аз съм Господ. 3 Моисей и Аарон дойдоха при фараона и му рекоха: тъй говори Господ, Бог на евреите: докога ще упорствуваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; 4 а ако не пуснеш народа Ми, ето, утре (по това време) Аз ще напратя скакалци в твоята (цяла) област. 5 Те ще покрият лицето на земята тъй, че не ще може да се види земята, и ще поядат у вас (всичко) останало (на земята), оцеляло от градушката; ще поядат също всички дървета, които растат у вас по полето, 6 и ще напълня твоите къщи, къщите на всичките ти служители и (всички) къщи на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откак живеят на земята дори доднес. (Моисей) се обърна и си отиде от фараона. 7 Тогава служителите фараонови рекоха на фараона: докога ще ни мъчи тоя? Пусни тия люде; нека те извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не виждаш, че Египет загива? 8 И върнаха Моисея и Аарона при фараона, и (фараонът) им рече: идете, извършете служба на Господа, вашия Бог; но кои и кои ще отидат? 9 Моисей отговори: ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овците и воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господа (нашия Бог). 10 (Фараонът) им рече: нека бъде тъй; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? видите ли, лошо намерение имате! 11 Не, идете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте. И ги изпъдиха от фараона. 12 Тогава Господ рече на Моисея: простри ръката си над Египетската земя, и нека нападнат скакалци в Египетската земя и поядат всичката земна трева (и всичките дървесни плодове), всичко, що е оцеляло от градушката. 13 И простря Моисей тоягата си над Египетската земя, и Господ прати в тая земя източен вятър, който трая целия тоя ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър довея скакалците. 14 Скакалците нахлуха в цялата Египетска земя и нападнаха цялата Египетска страна в голямо множество: такива скакалци попреди не е имало, и подир тях не ще има. 15 Те покриха лицето на цялата земя, тъй че земята не се виждаше, и поядоха всичката земна трева и всички дървесни плодове, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито на дървета, нито на полска трева по цялата Египетска земя. 16 Фараонът бързо повика Моисея и Аарона и рече: съгреших пред Господа, вашия Бог, и пред вас; 17 сега простете греха ми още тоя път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да дигне от мене тая смърт. 18 (Моисей) си излезе от фараона и се помоли на Господа. 19 И даде Господ от противната страна западен, твърде силен вятър, и той дигна скакалците, та ги нахвърли в Червено море: не остана нито един скакалец в цялата Египетска страна. 20 Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове. 21 И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще настане мрак по Египетската земя, такъв мрак, че дори да се пипа. 22 Моисей простря ръката си към небето, и настана гъст мрак по цялата Египетска земя три дни наред: 23 един другиго не виждаха, и никой не става от мястото си три дена; а в жилищата на всички Израилеви синове беше видело. 24 Фараонът повика Моисея (и Аарона) и рече: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас. 25 Но Моисей рече: (не,) дай ни в ръце също жертви и всесъжение, които да принесем на Господа, нашия Бог. 26 Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог; но, докле не пристигнем там, не знаем, какво ще принесем в жертва на Господа (нашия Бог). 27 И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне. 28 И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай вече отпреде ми; в който ден видиш лицето ми, ще умреш. 29 Моисей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти.