Sacharja 4 | Библия, синодално издание
1И върна се оня Ангел, който говори с мене, и ме разбуди, както разбуждат човека от сън.2И ми рече той: какво виждаш? И отговорих: виждам, ето, светилник цял от злато и чашки за елей върху му, и седем кандилца на него, и по седем цеви на кандило, които са върху му;3и две маслини на него: едната отдясно на чашката, другата отляво.4И отговорих и рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?5И Ангелът, който говореше с мене, отговори и ми рече: не знаеш ли, какво е това? И рекох: не зная, господине мой.6Тогава той отговори и ми рече тъй: това е словото на Господа към Зоровавеля, което казва: не с воинство и не със сила, а с Моя Дух, казва Господ Саваот.7Коя си ти, планино голяма, пред Зоровавеля? ти си равнина, и ще изнесе той краеъгълния камък при шумни викове: „благодат, благодат върху него!“8И биде към мене слово Господне:9ръцете на Зоровавеля туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат, и ще познаеш, че Господ Саваот ме е пратил при вас.10Защото кой може да смята тоя ден за маловажен, когато радостно гледат на строителния отвее в ръцете на Зоровавеля ония седем, – това са очите на Господа, – които обхващат с поглед цяла земя?11Тогава отговорих и му рекох: що значат ония две маслини отдясно на светилника и отляво нему?12И пак почнах да говоря и му рекох: що значат двата маслинени клона, които през две златни тръбички изливат от себе си злато?13И ми рече той: не знаеш ли, що е това? Отговорих: не зная, господине мой.14И рече той: това са двамата помазани с елей, които предстоят пред Господа на цялата земя.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.