Jeremia 6 | Библия, синодално издание

1 Бягайте, деца Вениаминови, изсред Иерусалим, тръбете с тръба в Текоя и обадете чрез огън в Беткарем, защото откъм север се явява беда и голяма гибел. 2 Аз ще разруша дъщерята Сионова, гиздава и изнежена. 3 Ще дойдат при нея пастири със стадата си, ще разпънат шатри около нея; всеки ще пасе своя дял. 4 Гответе против нея война; ставайте да тръгнем попладне. Горко ни! денят вече преваля, стелят се вечерни сенки. 5 Ставайте, да вървим и нощем, и да съборим нейните чертози! 6 Защото тъй казва Господ Саваот: сечете дървета и дигайте насипи против Иерусалим; тоя град трябва да се накаже: в него се върши всякакво угнетение. 7 Както от извор блика вода, тъй и от него блика зло: в него се чуе насилие и грабеж, пред Моето лице има винаги обиди и рани. 8 Вразуми се, Иерусалиме, за да се не острани от тебе душата Ми и да те не направя пустиня, земя необитаема. 9 Тъй казва Господ Саваот: докрай ще оберат останките на Израиля, като грозде; работи с ръката си, както берач на грозде, кога пълни кошници. 10 Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат? Ето, тяхното ухо е необрязано, и те не могат да чуват; ето, словото Господне у тях е на присмех; то им е неприятно. 11 Поради това аз съм преизпълнен с Господня ярост, не мога да я държа в себе си; ще я излея върху децата на улицата и върху събранието на младежите; ще бъдат взети мъж с жена, старец с престарял. 12 И къщите им ще преминат у други, също нивите и жените; защото ще простра ръката Си върху жителите на тая земя, казва Господ. 13 Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на корист, и пророк и свещеник – всички действуват лъжливо; 14 лекуват раните на Моя народ лекомислено, думайки: „мир! мир!“, а мир няма. 15 Срамуват ли се те, като вършат гнусотии? Не, никак не се срамят и не се червят. Затова ще паднат между падналите, и във време на Моето посещение ще бъдат съборени, казва Господ. 16 Тъй казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те рекоха: няма да вървим, 17 И поставих пазачи над вас, като рекох: слушайте тръбния звук. Но те казаха: няма да слушаме. 18 И тъй, чуйте народи, и знай, събрание, какво ще стане с тях. 19 Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха. 20 За какво Ми е ливан, който иде от Сава, и благовонна тръстика – от далечна страна? Вашите всесъжения не са Ми угодни, и вашите жертви не са Ми приятни. 21 Затова тъй казва Господ: ето, поставям пред тоя народ препънки, и ще се препънат о тях баща и деца заедно, съсед и негов приятел, и ще загинат. 22 Тъй казва Господ: ето, иде народ от северна земя, и голям народ се подига от земните краища; 23 в ръце държат лък и копие; те са жестоки и немилостиви, гласът им бучи като море, и летят на коне, наредени като един човек, за да се ударят с тебе, дъще Сионова. 24 Чухме вест за тях, и ръцете ни отпаднаха, скръб ни обзе, мъки – като жена при раждане. 25 Не излизайте на нива и по друм не ходете, защото неприятелски меч и ужас отвред. 26 Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син – горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник. 27 Поставих те за кула всред Моя народ, за стълб, за да знаеш и изследваш техните пътища. 28 Всички те са упорити отстъпници, живеят с клевета; това са мед и желязо – всички са развратители. 29 Духалото изгоря; оловото се изгуби от огъня; леярът топи напразно, защото злите не се отлъчиха; 30 ще ги нарекат отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.