Prediger 5 | Библия, синодално издание

1 Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много. 2 Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи. 3 Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни. 4 По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш. 5 Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): „това е грешка“. Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти? 6 Защото в многото сънища, както и в многото думи – много суета; но ти се бой от Бога. 7 Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях – още по-висок; 8 а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната. 9 Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и кой го обича богатство, той няма полза от това. И това е суета! 10 Увеличава се имотът – увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си? 11 Сладък е сънят за оногова, който се труди, – ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи. 12 Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда. 13 А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му. 14 Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе. 15 И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър? 16 А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван. 17 Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял. 18 И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, – това е Божий дар. 19 Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.