Prediger 1 | Библия, синодално издание

1 Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски. 2 Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета! 3 Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? 4 Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. 5 Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. 6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения. 7 Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак. 8 За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане. 9 Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето. 10 Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. 11 Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле. 12 Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим; 13 и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него. 14 Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър. 15 Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои. 16 Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание. 17 И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър; 18 защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.