Hesekiel 33 | Библия, синодално издание

1 И биде към мене слово Господне: 2 сине човешки! изречи дума към синовете на твоя народ и им кажи: ако Аз напратя върху някоя земя меч, и народът на тая земя вземе измежду себе си човек и си го постави за стражар, 3 и тоя, като види меча, който иде върху земята, затръби с тръба и предупреди народа, 4 и ако някой чуе тръбния глас, но не се предпази, то, кога мечът дойде и го застигне, кръвта му ще падне върху главата му. 5 Тръбния глас той е чул, ала не се е предпазил, затова кръвта му ще падне върху него; а който се предпази, той ще спаси живота си. 6 Ако пък стражарят види идещия меч и не затръби с тръба, н народът не бъде предупреден, то, кога дойде мечът и вземе някому от тях живота, тоя ще бъде застигнат заради греха си, но кръвта му ще изискам от стражаря. 7 И тебе, сине човешки, Аз поставих страж на дома Израилев: ти ще слушаш из Моите уста слово и ще ги вразумяваш от Мене. 8 Кога кажа на беззаконника: „беззаконнико! бездруго ще умреш“, а ти не кажеш нищо, за да предпазиш беззаконника от пътя му, – тоя беззаконник ще умре за своя грях, но кръвта му ще изискам от ръката ти. 9 Ако пък си предпазвал беззаконника от пътя му, за да се отвърне от него, но той не се е отвърнал от пътя си, – той ще умре за своя грях, а ти ще спасиш душата си. 10 И ти, сине човешки, кажи на дома Израилев: вие казвате тъй: „нашите престъпления и нашите грехове са върху нас, и ние чезнем в тях: как тогава можем да живеем?“ 11 Кажи им: жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; за какво да умирате вие, доме Израилев? 12 И ти, сине човешки, кажи на синовете на твоя народ: праведността не ще спаси праведника в деня на престъплението му, и беззаконник за беззаконието си не ще падне в деня, кога се отвърне от беззаконието си, също както и праведник в деня, кога съгреши, не може да остане между живите заради своята праведност. 13 Кога Аз кажа на праведник, че той ще бъде жив, а той се уповава на праведността си и извърши неправда, то всичките му праведни дела не ще се спомнят, – и той ще умре от неправдата си, която е извършил. 14 А кога кажа на беззаконник: „бездруго ще умреш“, и той се отвърне от греховете си и върши съд и правда, 15 ако тоя беззаконник върне залога, заплати за ограбено, ходи по закона на живота, не върши нищо лошо, – той ще живее, няма да умре. 16 Ни един от греховете му, които е извършил, не ще му се спомни; той е почнал да върши съд и правда, той ще бъде жив. 17 А синовете на твоя народ казват: „не е прав пътят Господен“, когато тъкмо техният път не е прав. 18 Кога праведник отстъпи от праведността си и почне да върши беззаконие, той ще умре за това. 19 И кога беззаконник се отвърне от беззаконието си и почне да върши съд и правда, той ще бъде жив за това. 20 А вие казвате: „не е прав пътят Господен!“ Аз ще ви съдя, доме Израилев, всекиго според пътищата му. 21 В дванайсетата година на нашето преселение, десетия месец, на петия ден от месеца, дойде при мене един от избавилите се из Иерусалим и каза: „разрушен е градът!“ 22 Но още преди да дойде избавилият се, вечерта биде върху мене ръката на Господа, и Той отвори устата ми, преди оня да дойде при мене сутринта. И отвориха ми се устата, и аз вече не останах безмълвен. 23 И биде към мене слово Господне: 24 сине човешки! тия, които живеят в опустелите места на Израилевата земя, казват: Авраам беше един – и получи да владее тая земя, а ние сме много; и тъй, нам е дадена тая земя за владение. 25 Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: вие ядете с кръв, подигате очи към вашите идоли и проливате кръв, – и искате да владеете земята? 26 Вие се опирате на меча си, вършите гнусотии, скверните жената на ближния си, – и искате да владеете земята? 27 Ето какво ще им кажеш: тъй казва Господ Бог: жив съм Аз! ония, които са по разорени места, ще паднат от меч; а който е на поле, ще го дам зверове да го изядат; а които са в крепости и в пещери, те ще умрат от чума. 28 И ще направя земята пустиня над пустините, и гордата и мощ ще престане, и ще опустеят Израилевите планини, тъй че не ще има кой да ги минава. 29 И ще познаят, че Аз съм Господ, кога направя земята пустиня над пустините заради всичките им гнусотии, що са извършили. 30 А за тебе, сине човешки, синовете на твоя народ приказват при стените и при вратата на къщите и говорят един другиму, брат брату: идете и послушайте, какво слово излезе от Господа. 31 И те дохождат при тебе като на сборище народно, и Моят народ сяда пред лицето ти, и слушат думите ти, ала ги не изпълняват; защото те в устата си правят от това забава, и сърцето им се увлича след техните користи. 32 И ето, ти си за тях като забавен певец с приятен глас и който хубаво свири: те слушат твоите думи, ала ги не изпълняват. 33 Но кога се сбъдне, – ето, вече се и сбъдва, – тогава ще познаят, че между тях е имало пророк.