Esra 3 | Библия, синодално издание

1 Когато настъпи седмият месец, и синовете Израилеви вече бяха по градовете, народът се събра като един човек в Иерусалим. 2 Тогава стана Иисус, син Иоседеков, и братята му, свещеници, и Зоровавел, син Салатиилев, и братята му, и съградиха на Бога Израилев жертвеник, за да възнасят върху него всесъжения, както е писано в закона на Моисея, човека Божий. 3 Поставиха жертвеника върху основите му, понеже се бояха от другоземните народи; и почнаха да възнасят върху него всесъжения Господу, всесъжения утрени и вечерни. 4 И празнуваха празника Шатри, както бе заповядано, с всекидневни всесъжения в определен брой по устава за всеки ден. 5 След това извършваха редовно всесъжение и в новомесечия, и във всички празници, посветени Господу, както и доброволни приноси Господу от всекиго, който желаеше. 6 А от първия ден на седмия месец наченаха да възнасят всесъжения Господу. Но на Господния храм още не бяха турени основите. 7 И наченаха да дават пари на каменоделци и дърводелци, и ястие, питие и дървено масло на сидонци и тирци, за да доставят кедрово дърво от Ливан по море в Яфа, с позволение на Кира, цар персийски. 8 На втората година след идването си при дома Господен в Иерусалим, на втория месец, Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и другите им братя, свещеници и левити, и всички, дошли от плен в Иерусалим, туриха начало и поставиха левити от двайсет години и нагоре, които да надзирават работите при дома Господен. 9 И залегнаха Иисус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, – синове Иудини – като един човек да надзирават работниците при дома Господен, а тъй също и синовете Хенадодови, синовете им и братята им – левити. 10 Когато зидарите положиха основите на храма Господен, поставиха свещеници, с одеждите им и с тръби, и левити – синове Асафови – с кимвали, за да славят Господа по наредбите на Давида, цар Израилев. 11 И наченаха да пеят по зареда „хвалете“ и „славете Господа“, „защото е благ, защото милостта Му към Израиля е довека“. И целият народ възклицаваше гръмогласно, славейки Господа, задето се туриха основите на Господния дом. 12 Обаче мнозина свещеници и левити и отценачалници, старци, които бяха видели прежния храм, сега, като се основаваше новият храм пред очите им, плакаха с глас, но мнозина и възклицаваха гръмогласно от радост. 13 И народът не можеше да различи радостните възклицания от плачевния вик народен, защото народът възклицаваше високо, и гласът се чуваше надалеко.