Hebräer 8 | Библия, синодално издание

1 А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2 и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек. 3 Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе. 4 Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона 5 и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: „гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“. 6 А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания. 7 Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори. 8 Но пророкът, като ги укорява, казва: „ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, – 9 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, – защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ. 10 Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 11 И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, 12 понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“. 13 Като казва „нов“ завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.