Hebräer 5 | Библия, синодално издание

1 Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, 2 и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; 3 и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове. 4 И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. 5 Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“; 6 както и другаде казва: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“. 7 Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си, 8 макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя, 9 и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение, 10 като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков. 11 По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане. 12 Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. 13 Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; 14 а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.