Hebräer 4 | Библия, синодално издание

1 Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял. 2 Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра. 3 А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира. 4 Защото нейде е казано за седмия ден тъй: „и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“. 5 И пак там: „не ще влязат в покоището Ми“. 6 И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство, 7 пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“. 8 Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден. 9 Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна. 10 Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите. 11 И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство. 12 Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни. 13 И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме. 14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. 15 Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. 16 И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.