Hebräer 3 | Библия, синодално издание

1 Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа; 2 Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей – в целия Му дом. 3 Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил; 4 защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог. 5 И Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести. 6 А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай. 7 Поради това, както Светий Дух казва: „днес, кога чуете гласа Му, 8 да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, 9 дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години. 10 Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми. 11 Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“. 12 Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог. 13 Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес“, за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха; 14 защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра, 15 докле се казва: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте“. 16 Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея. 17 Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята? 18 А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните? 19 И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.