Hebräer 10 | Библия, синодално издание

1 Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях. 2 Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове. 3 Но с жертвите всяка година се напомня за грехове, 4 защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове. 5 Заради това Христос, влизайки в света, казва: „жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви. 6 Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. 7 Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля“. 8 Като каза по-горе: „жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни“, 9 сетне рече: „ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. С това Той отменява първото, за да постави второто. 10 По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло. 11 И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12 а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, 13 очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. 14 Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги. 15 А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече: 16 „този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя: 17 „и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“. 18 А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях. 19 И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път, 20 който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си, 21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода; 23 нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал; 24 и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела, 25 като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни. 26 Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, 27 а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците. 28 Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, 29 колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? 30 Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“. 31 Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог! 32 Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания, 33 ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха; 34 защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот. 35 И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36 Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37 защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави. 38 А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“. 39 Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.