Apostelgeschichte 9 | Библия, синодално издание

1 А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, 2 та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. 3 Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; 4 и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? 5 А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 6 Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. 7 А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха. 8 Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск. 9 И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи. 10 А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи! 11 А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, 12 и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. 13 Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; 14 той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. 15 Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. 16 И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име. 17 Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий. 18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се; 19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск; 20 и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий. 21 И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците? 22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос. 23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият; 24 но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият. 25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената. 26 А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27 Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса. 28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса. 29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият. 30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс. 31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се. 32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида. 33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен. 34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана. 35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа. 36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. 37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. 38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. 39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. 40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. 41 Той и подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа. 43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.