Apostelgeschichte 8 | Библия, синодално издание

1 А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски. 2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха. 3 Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор. 4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. 5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. 6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: 7 нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. 8 И голяма радост биде в оня град. 9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. 10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия. 11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. 13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. 14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17 Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. 18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари 19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. 20 Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. 21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога. 22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце; 23 понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. 24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте. 25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски. 26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст. 27 Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките и съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, 28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия. 29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница. 30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш? 31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него. 32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“. 34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого? 35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса. 36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? 37 А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. 38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. 39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си. 40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.