Apostelgeschichte 7 | Библия, синодално издание

1 Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е? 2 А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, 3 и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“. 4 Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. 5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо. 6 И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години. 7 Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“. 8 И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси. 9 Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него, 10 избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом. 11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна. 12 А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път. 13 А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона. 14 Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души. 15 Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни; 16 и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски. 17 И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет, 18 докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа; 19 той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи. 20 В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. 21 А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син. 22 И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела. 23 Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви. 24 И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. 25 Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха. 26 На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“ 27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас? 28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“ 29 От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина. 30 Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина. 31 Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен: 32 „Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята. 34 Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“. 35 Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител. 36 Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години. 37 Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“. 38 Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам, 39 и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, 40 като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“. 41 И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. 42 А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята? 43 Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“. 44 Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял. 45 Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида, 46 който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов. 47 А Соломон Му построи дом. 48 Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49 „небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50 Нали Моята ръка направи всичко това?“ 51 Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. 52 Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – 53 вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. 54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, 56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. 57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него 58 и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, 59 и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! 60 И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.