Apostelgeschichte 5 | Библия, синодално издание

1 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот, 2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите. 3 Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? 4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. 5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го. 7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило. 8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова. 9 Но Петър и каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат. 10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа и. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това. 12 А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. 13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. 14 А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, 15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. 17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, 18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: 20 идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот. 21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха 23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме. 24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това. 25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни; 27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза: 28 не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек. 29 А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци. 30 Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво. 31 Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете. 32 За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. 33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият. 34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време; 35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци. 36 Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха. 37 След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. 38 И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; 39 ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци. 40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха. 41 А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса. 42 И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.