Apostelgeschichte 4 | Библия, синодално издание

1 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите, 2 които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите; 3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило. 4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди. 5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници, 6 първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род; 7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това? 8 Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски! 9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен, 10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав. 11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение; 12 защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим. 13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса; 14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си 16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това; 17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек. 18 И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. 19 Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; 20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули. 21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото. 22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години. 23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; 25 Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? 26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“. 27 Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, 28 за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. 29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, 30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. 31 И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие. 32 А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. 33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички. 34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото 35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата. 36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър, 37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.