Apostelgeschichte 26 | Библия, синодално издание

1 Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита: 2 честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите, 3 а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно. 4 Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи; 5 те отдавна ме знаят, – ако искат да свидетелствуват, – че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра; 6 а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога, 7 което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите. 8 Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви? 9 Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея; 10 това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах; 11 и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове. 12 С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, 13 посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. 14 Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 15 Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. 16 Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, 17 като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, 18 да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените. 19 Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно, 20 но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. 21 Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият. 22 Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане, 23 именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците. 24 Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост. 25 А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум. 26 Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът. 27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш. 28 Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин. 29 А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз – но без тия окови. 30 Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях 31 и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови. 32 И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.