Apostelgeschichte 25 | Библия, синодално издание

1 А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим. 2 Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла 3 и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя. 4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там. 5 И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят. 6 И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла. 7 Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; 8 а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря. 9 Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене. 10 Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш. 11 Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам. 12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш. 13 След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста. 14 И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови, 15 за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден. 16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението. 17 И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека; 18 обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз; 19 те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив. 20 Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това? 21 Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря. 22 Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш. 23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла. 24 И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. 25 Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему. 26 Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша. 27 Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.