Apostelgeschichte 24 | Библия, синодално издание

1 След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла. 2 А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше: 3 винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи – у тоя народ добри сполуки. 4 Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч. 5 Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес, 6 който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон; 7 но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи, 8 като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме. 9 И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй. 10 Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита. 11 Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение. 12 И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа, 13 и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват. 14 Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците, 15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват. 16 Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците. 17 След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси. 18 При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум, 19 някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене. 20 Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, – 21 освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес. 22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий. 23 И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него. 24 След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса. 25 А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам. 26 При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него. 27 Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.