Apostelgeschichte 20 | Библия, синодално издание

1 Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония; 2 а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада; 3 там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. 4 Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим. 5 Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада. 6 А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни. 7 И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ. 8 В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи. 9 А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв. 10 Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него. 11 А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува. 12 В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха. 13 Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал. 14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15 А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит, 16 защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница. 17 А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни. 18 И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас, 19 служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите: 20 как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите, 21 като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа. 22 И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там – 23 освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби. 24 Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат. 25 И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие. 26 Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички, 27 защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия. 28 Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. 29 Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; 30 па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си. 31 Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас. 32 А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени. 33 От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха; 34 сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце. 35 С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима. 36 Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. 37 Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го, 38 наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.