Apostelgeschichte 2 | Библия, синодално издание

1 Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. 2 И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. 3 И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. 4 И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. 5 А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. 6 Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. 7 И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? 8 А как слушаме всички своя си роден говор? 9 Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, 10 на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити*, 11 критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела? 12 Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това? 13 А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили. 14 Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: 15 тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; 16 но това е реченото чрез пророк Иоиля: 17 „и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; 18 и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. 19 И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. 20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. 21 И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“. 22 Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, 23 Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте; 24 но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. 25 Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя. 26 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда. 27 Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление. 28 Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си“. 29 Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес. 30 А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му, 31 предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление. 32 Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели. 33 И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате. 34 Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, 35 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“. 36 И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос. 37 Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя? 38 А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. 39 Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. 40 И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. 41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. 42 И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. 43 Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим. 44 А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; 45 продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. 46 И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, 47 като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.