Apostelgeschichte 13 | Библия, синодално издание

1 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. 2 Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. 3 Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. 4 И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър. 5 И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. 6 Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус, 7 който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие. 8 А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед 10 и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? 11 И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач. 12 Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне. 13 Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. 14 А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15 След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете. 16 Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте! 17 Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, 18 и около четирийсет години време ги храни в пустинята; 19 и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; 20 а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. 21 После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. 22 Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“. 23 От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, 24 след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски. 25 А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“. 26 Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение. 27 Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи; 28 и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие. 29 А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб. 30 Но Бог Го възкреси от мъртвите; 31 през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. 32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса, 33 както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“. 34 А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“. 35 Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“. 36 Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление, 37 но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя. 38 И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете; 39 и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ. 40 Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците: 41 „вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“. 42 На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота. 43 А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат. 44 На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие. 45 Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха. 46 Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците. 47 Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“ 48 Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот. 49 И словото Господне се разпространяваше по цялата страна. 50 Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели. 51 Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. 52 А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.