Apostelgeschichte 11 | Библия, синодално издание

1 Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие. 2 И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха, 3 думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях. 4 А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки: 5 аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене. 6 Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни. 7 И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж! 8 Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми. 9 А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 10 Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето. 11 И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене. 12 А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек. 13 Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър; 14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 15 И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светии, както и върху нас отначало. 16 Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: „Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий“. 17 Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу? 18 Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот. 19 А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. 20 Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса. 21 И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. 22 Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. 23 Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, 24 защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. 25 Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. 26 Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. 27 През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим. 28 И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия. 29 Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; 30 това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.