Galater 4 | Библия, синодално издание

1 Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко; 2 но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок. 3 Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; 4 но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, 5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. 6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче! 7 Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа. 8 Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; 9 а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? 10 Тачите дни, месеци, времена и години. 11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. 12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили: 13 знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът, 14 и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса. 15 Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете. 16 И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината? 17 Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате. 18 Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви. 19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос, 20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас. 21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона? 22 Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23 Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание. 24 Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, 25 понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; 26 а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. 27 Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“. 28 Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29 Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30 А какво говори Писанието? – Изпъди робинята и сина и, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31 И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.