5.Mose 32 | Библия, синодално издание

1 Внимавай, небе, аз ще говоря; и слушай, земьо, думите на устата ми. 2 Да се разлее като дъжд учението ми, като роса речта ми, като дребен дъждец по злакове, като проливен дъжд по трева! 3 Името Господне ще прославя; въздайте слава на нашия Бог! 4 Той е твърдиня; делата Му са съвършени, и всичките Му пътища са праведни; Бог е верен, и неправда няма (в Него); Той е праведен и истинен; 5 но те се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и развратен. 6 Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Не е ли Той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди? 7 Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си – и той ще ти обади, старците си – и те ще ти кажат. 8 Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви*; 9 защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял. 10 Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си; 11 както орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си, взема ги и ги носи на перата си, 12 тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог. 13 Той го възкачи на земната височина, храни го с полски плодове и го кърми с мед из камък и дървено масло от твърда скала, 14 с краве масло и овче мляко, и с тлъстина от агнета и васански овни и от козли, и с отбор жито, и ти пи вино, кръв от грозде. 15 И (яде Иаков и) затлъстя Израил, и стана упорит; угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, презря твърдинята на спасението си. 16 С чужди богове Го раздразниха и с гнусотиите (си) Го разгневиха: 17 принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на богове нови, дошли от съседите, и за които отците ви не помисляха. 18 А Застъпника, Който те е родил, ти остави, и Бога, Който те е създал, забрави. 19 Господ видя (и се разгневи) и в гнева отхвърли синовете Си и дъщерите Си, 20 и рече: „ще скрия лицето Си от тях (и) ще видя, какъв ще бъде краят им: понеже те са род развратен, деца, в които няма вяра; 21 те Ме раздразниха не с бог, а със своите идоли Ме оскърбиха: и Аз ще ги раздразня не с народ, с народ неразбран ще ги оскърбя; 22 защото в гнева Ми огън пламна; той изгаря всичко до ада преизподен, изпояжда земята и плодовете и и опалва основите планински; 23 ще напратя върху им беди и ще изхвърля срещу тях стрелите Си: 24 те ще изнемощеят от глад, ще бъдат изтребени от огница и люта зараза, и ще напратя върху им зверски зъби и отрова от земни влечуги; 25 отвън ще ги погубва меч, а в къщите им – ужас, като поразява и момък и мома, и дете бозайниче и побелял старец. 26 Аз бих казал: ще ги разпилея и ще излича спомена им между човеците; 27 но отложих това поради озлобението на враговете, да не би враговете му да се възгордеят и кажат: „нашата ръка е висока, и не Господ направи всичко това“. 28 Защото те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум. 29 О, да бяха разсъдили, помислили за това, и да бяха разбрали, какво ще стане с тях! 30 как би могъл един да гони хиляда, а двама да прогонят десет хиляди, ако техният Застъпник не би ги предал, и Господ не би ги дал! 31 Защото техният застъпник не е като нашия Застъпник; самите ни врагове са съдии в това. 32 Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморските полета: гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви; 33 виното им е змейска отрова и пагубна аспидна отрова. 34 Не е ли скрито това у Мене? Не е ли запечатано в Моите скривалища? 35 Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя, кога им се разклати ногата; защото денят на загниването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях. 36 Но Господ ще съди Своя народ и ще се смили над рабите Си, кога види, че ръката им е отслабнала, и че няма вече нито затворени, нито останали вън. 37 Тогава ще каже (Господ): де са боговете им, крепостта, на която те се надяваха, 38 които ядяха тлъстина от жертвите им (и) пиеха вино от възлиянията им? Нека станат и ви помогнат, нека ви бъдат те закрила! 39 Вижте сега, (вижте) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми. 40 Ще издигна към небето ръката Си и (кълна се в десницата Си и) казвам: жив съм довека! 41 Кога изостря бляскавия Си меч, и ръката Ми приеме съд, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на ония, които Ме мразят; 42 ще напоя стрелите Си с кръв, и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.“ 43 (Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии.) Веселете се, езичници, с Неговия народ (и да укрепват всички синове Божии)! Защото Той ще отмъсти за кръвта на рабите Си, ще отмъсти на враговете Си, (и ще отплати на ония, които Го мразят) и ще очисти (Господ) земята Си и народа Си! 44 (И оня ден написа Моисей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.) И дойде Моисей (при народа) и изрече гласно всички думи на тая песен пред народа, той и Иисус, син Навинов. 45 След като Моисей изрече всички тия думи пред целия Израил, 46 каза им: вложете в сърцето си всички думи, които ви днес изрекох, и ги завещайте на децата си, за да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон; 47 защото това не са за вас празни думи, а ваш живот, и чрез тях ще живеете дълго време на земята, за която отивате през Иордан да я завладеете. 48 И в оня същи ден говори Господ на Моисея и каза: 49 възкачи се на тая планина Аварим, на планина Нево, в Моавската земя, срещу Иерихон, и погледни Ханаанската земя, която давам за владение на синовете Израилеви; 50 и умри на планината, на която ще се възкачиш, и се прибери при народа си, както умря брат ти Аарон, на планина Ор, и се прибра при народа си, 51 задето съгрешихте против Мене среди синовете Израилеви при водите на Мерива в Кадес, в пустиня Син, защото не почетохте светостта Ми среди синовете Израилеви; 52 пред себе си ти ще видиш земята, ала няма да влезеш там, – в земята, която давам на синовете Израилеви.