5.Mose 2 | Библия, синодално издание
1Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.2И Господ ми рече, думайки:3доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север.4Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се5да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее.6Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;7защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, зак риляше те, док ле пътуваше ти по тая велик а (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше.8И минахме пок рай нашите братя, синовете Исавови, к оито живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав.9И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят.10По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци,11и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;12а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, – тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ.13И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред.14Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог);15пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.16А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,17Господ ми каза, думайки:18ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,19и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят;20тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;21те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им,22както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;23и авейци, които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им.24Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;25от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.26И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат:27позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;28храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина –29тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Иордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.30Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.31И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца,) и земята му; начевай да завладяваш земята му.32И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;33и го предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни), и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;34тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;35само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.36От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).37Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.