5.Mose 1 | Библия, синодално издание

1 Това са думите, що говори Моисей на всички израилтяни отсам Иордан в пустинята, на равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел, Лаван, Асирот и Дизагав; 2 а от Хорив, по пътя от планина Сеир, до Кадес-Варни има само единайсет дена път. 3 На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви всичко, що му бе заповядал Господ за тях. 4 След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон, и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот, в Едрея, 5 отсам Иордан, в земята Моавска, Моисей почна да обяснява тоя закон и каза: 6 Господ, Бог наш, ни говори на Хорив и каза: доста сте живели в тая планина; 7 обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска, и към Ливан, дори до голямата река, река Ефрат; 8 ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им. 9 И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя; 10 Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни; 11 Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил! 12 Как ще нося сам теглилата ви, бремената ви и разприте ви? 13 Изберете си според вашите колена мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ви ги поставя за началници. 14 Вие ми отговорихте тогава и рекохте: добро нещо казваш да направим. 15 И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена. 16 И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец; 17 в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам. 18 И в онова време дадох ви заповед за всичко, що трябва да вършите. 19 И тръгнахме от Хорив, и вървяхме по цялата тая велика и страшна пустиня, която видяхме, по пътя за Аморейската планина, както бе заповядал Господ, Бог наш, и пристигнахме в Кадес-Варни. 20 Тогава аз ви казах: вие пристигнахте при Аморейската планина, която Господ, Бог наш, ни дава; 21 ето, Господ, Бог твой, ти дава тая земя, върви, вземи я във владение, както ти бе говорил Господ, Бог на твоите отци, не бой се и не се страхувай. 22 Но вие всички дойдохте при мене и казахте: нека изпратим пред нас люде, да ни обгледат земята и да ни донесат известие за пътя, по който ще вървим, и за градовете, в които ще отидем. 23 Допаднаха ми тия думи, и аз взех измежду вас дванайсет души, по един човек от (всяко) коляно. 24 Те тръгнаха, възлязоха на планината, дойдоха до долина Есхол и я обгледаха; 25 па взеха в ръце си плодове от земята, донесоха ни, и ни известиха, като казаха: добра е земята, която Господ, Бог наш, ни дава. 26 Но вие не рачихте да вървите и се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог, 27 и роптахте в шатрите си, като казвахте: Господ, от омраза към нас, ни изведе от земята Египетска, за да ни предаде в ръцете на аморейци и да ни изтреби; 28 къде ще вървим? нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: оня народ е поголям (по-многоброен) и по-едър от нас, там градовете са големи и с укрепления до небеса, па и синовете Енакови видяхме там. 29 Тогава аз ви казах: не се страхувайте и не се бойте от тях; 30 Господ, Бог ваш, върви пред вас; Той ще се сражава за вас, както направи с вас в Египет, пред очите ви, 31 и в тая пустиня, дето, както ти видя, Господ, Бог твой, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докле стигнахте на това място. 32 Но и при това вие не вярвахте на Господа, вашия Бог, 33 Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, дето да се спрете – нощем в огън, за да ви посочва пътя, по който да вървите, а денем в облак. 34 И когато Господ (Бог) чу думите ви, разгневи се, и се закле, като каза: 35 никой от тия хора, от тоя зъл род, няма да види добрата земя, за която се клех, че ще дам на отците ви; 36 само Халев, Иефониев син, ще я види; нему ще дам земята, по която е ходил, и на синовете му, задето се покоряваше Господу. 37 Господ се разгневи и на мене заради вас, като каза: и ти няма да влезеш там; 38 Иисус, син Навинов, който е при тебе, той ще влезе там; него подкрепи, понеже той ще въведе Израиля, за да я владее; 39 децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка за враговете, и синовете ви, които засега не знаят ни добро, ни зло, те ще влязат там, тям ще я дам, и те ще я завладеят; 40 а вие се обърнете и тръгнете за пустинята по пътя към Червено море. 41 Вие отговорихте тогава и ми казахте: съгрешихме пред Господа (нашия Бог); ще вървим и ще се сразим, както ни бе заповядал Господ, Бог наш. И вие препасахте всеки бойното си оръжие, и безразсъдно се решихте да възлезете на планината. 42 Но Господ ми рече: кажи им: не възлизайте и не се сражавайте, защото Мен Ме няма помежду ви, та да ви не разбият враговете ви. 43 И аз ви казах това, но вие ме не послушахте и се възпротивихте на Господнята заповед и с упорството си възлязохте на планината. 44 Тогава излезе срещу вас Аморей, който живееше на оная планина, и погнаха ви така, както правят пчелите, и ви разбиваха от Сеир дори до Хорма. 45 Вие се върнахте и плакахте пред Господа, ала Господ не чу плача ви и ви не послуша. 46 И прекарахте в Кадес много време, – колкото време вие бяхте там.