Baruch 4 | Библия, синодално издание

1 Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. 2 Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината и! 3 Не давай другиму твоята слава, и теб полезното – на чужди народ. 4 Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу. 5 Дерзай, народе мой, паметнико Израилев! 6 Вие сте предадени на езичници не да загинете, а задето разгневявахте Бога; вие сте предадени на враговете, 7 защото раздразнихте Тогова, Който ви създаде, като принасяхте жертви на бесове, а не Богу. 8 Вие забравихте вечния Бог, Който ви храни, а също огорчихте и Иерусалим, който ви отгледа, 9 защото той видя пратения от Бога върху вас гняв и каза: чуйте, съжители сионски, Бог напрати върху ми голяма скръб, 10 защото аз видях пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху тях. 11 Аз ги храних с радост, а отпуснах с плач и жалост. 12 Никой да се не радва за мене вдовеца и оставен от мнозина; аз запустях заради греховете на моите деца, защото те се отклониха от Божия закон; 13 не познаха наредбите на Бога, не ходиха по пътя на Божиите заповеди и не стъпиха в пътеките към учението за Неговата правда. 14 Дойдете, съжители сионски, и си спомнете пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху им. 15 Защото Той напрати върху им народ отдалеч, народ безсрамен и другоезичен, понеже се не засрамиха от старец и не пожалиха младенец, 16 и отведоха на вдовица милите синове и лишиха самотната от дъщерите. 17 Аз пък с какво мога да ви помогна? 18 Който напрати върху вас тия бедствия, Той ще ви и избави от ръцете на враговете ви. 19 Дойдете, деца, дойдете, защото аз запустях. 20 Аз снех от себе си дрехата на мира и надянах вретището на моята молитва; ще викам към Вечния през дните си. 21 Дерзайте, деца, викайте към Бога, и Той ще ви избави от насилие, от вражи ръце. 22 Защото от Вечния очаквах аз вашето спасение, и върху мене дойде от Светия радост за милостта, която скоро ще ви дойде от Вечния, Спасителя наш. 23 Аз ви отпущах с печал и жалост, но Бог ще ми върне вас с радост и веселие навеки. 24 Защото, както сега съжителите сионски видяха вашето пленение, тъй ще видят скоро вашето от Бога спасение, което ще ви дойде с голяма слава и величие от Вечния. 25 Деца, потърпете Божия гняв, който ви е постигнал: преследвал те е враг, но ти скоро ще видиш неговата гибел и ще стъпиш на врата му. 26 Тия, които съм отгледал в нега, тръгнаха по грапави пътища, хванати като стадо, разграбено от врагове. 27 Дерзайте, деца, и викайте към Бога, защото за вас ще си спомни Оня, Който ви напрати това. 28 Каквато беше вашата решителност да се отдалечите от Бога, увеличете я десетократно да се обърнете и Го подирите, 29 защото Оня, Който ви напрати тия бедствия, ще напрати върху ви вечно веселие със спасение. 30 Дерзай, Иерусалиме! Този, Който ти е име дарувал, ще те утеши. 31 Клети са ония, които те оскърбяваха и се радваха на твоето падане. 32 Клети са градовете, на които служиха твоите деца; клета е земята, която прие твоите синове; 33 защото, както тя се радва за твоето падане и се весели за твоето поражение, тъй ще скърби за своето опустошение. 34 Аз ще я направя да се не радва на много народ, и хвалбите и ще се обърнат в печал; 35 защото ще дойде върху нея огън от Вечния за дълги дни, и дълго, дълго време ще я обитават бесове. 36 Озърни се, Иерусалиме, на изток и виж радостта, която ти иде от Бога. 37 Ето, идат твоите синове, които си отпуснал, идат събрани от изток до запад с думата на Светия, обрадвани за Божията слава.