Baruch 3 | Библия, синодално издание

1 Господи, Вседържителю, Боже Израилев! Утеснена душа и унил дух вика към Тебе: 2 чуй, Господи, и помилувай, защото Ти си Бог милосърден; помилувай, защото съгрешихме пред Тебе; 3 Ти вечно пребъдваш, а ние вечно гинем. 4 Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни и сполетяха бедствия. 5 Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време, 6 защото Ти си Господ, Бог наш, и ние ще Те прославим, Господи! 7 Затова си вселил Твоя страх в нашето сърце, за да призоваваме Твоето име; и ние ще Те прославяме в нашето преселение, защото отхвърлихме от нашето сърце всяка неправда на бащите си, които съгрешиха пред Тебе. 8 Ето, ние сме сега в нашето преселение, където Ти ни разпръсна за хула, за клетва и за отплата поради всички неправди на бащите ни, които отстъпиха от Господа, нашия Бог. 9 Чуй, Израилю, заповедите на живота, внимавайте, за да разумеете мъдростта. 10 Що значи туй, Израилю, че ти се намираш в земята на враговете? Остаря ти в чужда земя, оскверни се заедно с мъртвите, 11 причислен си към тия, които са в ада, 12 оставил си източника на премъдростта. 13 Ако беше ходил по Божия път, щеше да живееш мирно довека. 14 Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът. 15 Кой е намерил нейното място, и кой е влязъл в нейната съкровищница? 16 Де са князете на народите и ония, които владееха над зверове земни, които се забавляваха с птици небесни 17 И събираха сребро и злато, на които се надяват людете, и чиито имоти край нямат? 18 Де са ония, които се занимаваха със сребърни изделия, и чиито изделия брой нямат? 19 Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха. 20 По-сетнешните видяха светлина и живяха на земята, но пътя на мъдростта не познаха; 21 не разбраха пътеките и, и техните синове я не достигнаха; те бяха далеч от нейния път. 22 И не се чуваше за нея в Ханаан, нито я виждаха в Теман. 23 Синовете на Агар диреха земно знание, също и търговците от Мера и Теман, и баснословците и изследвачите на знанието, но пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки. 24 О, Израилю! колко е голям Божият дом, и колко е пространно мястото на неговото владение! 25 Голям е той и няма край, висок е и неизмерим. 26 Там отначало имаше прочути исполини, твърде големи, изкусни във война. 27 Но не тях избра Бог, и не тям откри пътя на премъдростта; 28 и те загинаха затова, че нямаха мъдрост, загинаха от своето безумие. 29 Кой се качи на небето, и я взе и свали от облаците? 30 Кой премина морета и я намери, и кой ще донесе нея – по-добрата от чисто злато? 31 Никой не знае пътя и, ни помисля за пътеките и. 32 Но Знаешият всичко я знае; Той я откри със Своя разум, Оня, Който направи земята за вечни времена и я изпълни с четириноги животни, 33 Който праща светлината, – и тя иде, повика я, – и тя го послуша с трепет; 34 и звездите заблестяха на стражите си и се зарадваха. 35 Той ги повика, и те казаха: „ето ни“, и заблестяха от радост пред своя Творец. 36 Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. 37 Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. 38 След това Той се яви на земята и живя между людете.