Baruch 2 | Библия, синодално издание

1 И Господ изпълни думата Си, която бе изрекъл против нас и против съдиите ни, които съдеха Израиля, и против царете ни, против князете ни и против всеки израилтянин и иудеин, 2 че ще напрати върху нас големи бедствия, каквито не е имало под цялото небе. както направи в Иерусалим, според писаното в Моисеевия закон, 3 че ние ще ядем – един плътта на сина си, а друг – плътта на дъщеря си. 4 И Той ги стори поданици на всички царства около нас, за поругание и опустошение у всички околни народи, между които ги разпръсна Господ. 5 И ние се намерихме долу, а не на върха, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог, не слушайки гласа Му. 6 У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас и бащите ни – срам по лицата, като днес. 7 Всички ония бедствия, каквито Господ изрече върху нас, ни сполетяха. 8 Ние се не молихме пред лицето на Господа, да отвърне всекиго от помислите на злото му сърце. 9 И Господ следеше тия бедствия и ги напрати върху нас, защото Господ е праведен във всичко, каквото ни заповяда нам. 10 Ала ние не слушахме гласа Му, за да ходим по заповедите Господни, които е дал пред лицето ни. 11 И сега, Господи, Боже Израилев, Ти, Който изведе Твоя народ из Египетската земя с яка ръка, с личби и чудеса, и с голяма сила и висока мишца, и Си създаде име като днес: 12 ние съгрешихме, постъпвахме нечестиво, неправедно против всички Твои наредби, Господи, Боже наш! 13 Нека се отвърне от нас Твоята ярост, защото малко останахме сред народите, между които ни разпръсна. 14 Чуй, Господи, нашата молитва и нашата просба, и избави ни заради Тебе и дай ни милост пред лицето на ония, които ни преселиха, 15 та да познае цяла земя, че Ти си, Господи, Бог наш, защото Твоето име се призовава над Израиля и над рода му. 16 Погледни, Господи, от светия Твой дом и си спомни за нас, приклони, Господи, ухото Си и чуй! 17 Отвори очите Си, виж, защото не мъртвите в ада, чиито дух е взет из техните вътрешности, ще въздадат слава и хвала Господу, 18 но човек, който скърби поради голямото бедствие, който ходи наведен и унил: очи потъмнели и изгладняла душа ще въздадат слава и правда на Тебе, Господи! 19 Не според правдата на отците ни и на царете ни ние поднасяме тая молба пред Твоето лице, Господи, Боже наш; 20 защото върху нас Ти изпрати Твоята ярост и Твоя гняв, както бе говорил чрез Твоите раби, пророците. 21 Тъй казва Господ: наведете рамена та си, за да работите на вавилонския цар, и ще живеете на земята, която дадох на отците ви; 22 ако пък не послушате гласа на Господа, за да служите на вавилонския цар, 23 Аз ще направя да изчезне в иудейските градове и иерусалимските околности глас на веселие и глас на радост, глас на младоженец и глас на невеста, и не ще остане по цялата тая земя следа от обитатели. 24 Но ние не послушахме Твоя глас, за да служим на вавилонския цар, и Ти изпълни думите Си, които бе говорил чрез Твоите раби – пророците, за да бъдат изнесени костите на царете ни и костите на отците ни из своето място. 25 И ето, те са изхвърлени на дневния пек и на нощния студ, а умряха от лоши болести, от глад, от меч и от изгнание. 26 Ти остави дома, върху който се призовава Твоето име, като днес, поради нечестие на дома Израилев и дома Иудин. 27 Ти, Господи, Боже наш, постъпи с нас по всичкото Си снизхождение и по всичкото Си голямо милосърдие, 28 както Ти каза чрез Твоя раб Моисея в оня ден, в който му заповяда да напише Твоя закон пред Израилевите синове, думайки: 29 ако не послушате Моя глас, то туй голямо и многобройно множество народ ще се обърне в малко сред народите, между които ще ги разпръсна. 30 Аз зная, че те не ще Ме послушат, защото са упорит народ; но те ще се обърнат към сърцето си в земята на своето преселение, 31 и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог. И Аз ще им дам сърце, – и ще разумеят, и уши, – и ще чуят. 32 И ще Ме прославят в земята на своето преселение, ще си спомнят Моето име 33 и ще се отвърнат от упорството си и от лошите си работи, защото ще си спомнят пътя на бащите си, които съгрешиха пред Господа. 34 И Аз ще ги върна в земята, която с клетва обещах на отците им, на Авраама, Исаака и Иакова, и те ще я владеят; и ще ги умножа, – и не ще се намалят. 35 И ще сключа с тях вечен завет, че Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ, и вече не ще изгоня Моя народ Израиля из земята, която съм им дал.