1.Mose 44 | Библия, синодално издание

1 Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му; 2 а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф. 3 На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли. 4 Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?) 5 Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това. 6 Той ги настигна и им каза тия думи. 7 Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо; 8 ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато? 9 у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар. 10 Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни. 11 Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал. 12 Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. 13 Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града. 14 Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него. 15 Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне? 16 Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата. 17 Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си. 18 И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът. 19 Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат? 20 Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича. 21 А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя. 22 Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре. 23 Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми. 24 Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар. 25 И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна. 26 Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат. 27 И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове: 28 единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега; 29 ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба. 30 Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа, 31 той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба. 32 При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот. 33 И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си: 34 защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.