1.Mose 21 | Библия, синодално издание

1 И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил. 2 Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог; 3 и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра; 4 и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог. 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак. 6 И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее. 7 И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му. 8 Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака. 9 Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина и Исаака), 10 и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина и, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака. 11 Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила). 12 Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата и, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име; 13 и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе. 14 Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като и тури на рамо: даде и и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия; 15 водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст, 16 и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и и рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то; 18 стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ. 19 И Бог и отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето. 20 И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък. 21 Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя. 22 И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш; 23 а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост. 24 И рече Авраам: заклевам се, 25 Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги. 26 А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега. 27 И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз. 28 И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък. 29 А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил? 30 (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец. 31 Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха, 32 и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя. 33 И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог. 34 И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.