1.Mose 2 | Библия, синодално издание

1 Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство. 2 И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. 3 Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал. 4 Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, 5 и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, 6 но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. 7 И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. 8 И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. 9 И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 10 От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. 11 Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; 12 златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс. 13 Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш. 14 Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. 15 След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. 16 И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17 а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. 18 И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен. 19 Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името и. 20 И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен. 21 И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. 22 И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. 23 И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя щесе нарича жена, защото е взета от мъжа (си). 24 Затова ще остави човек баща си имайка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът. 25 И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.