2.Könige 6 | Библия, синодално издание

1 Тогава пророческите синове казаха на Елисея: ето, мястото, дето живеем при тебе, е тясно за нас; 2 да идем до Иордан, да вземем оттам всеки по една греда и си направим там жилище. Той каза: идете. 3 А един каза: стори милост, дойди и ти с твоите раби. И той отговори: ще дойда. 4 И тръгна с тях, и дойдоха до Иордан, и взеха да секат дървета. 5 И когато един поваляше греда, брадвата му падна във водата. Той завика и каза: ах, господарю! а тя беше взета назаем! 6 Божият човек попита: де падна тя? Той му посочи мястото. Тогава Елисей отсече късче дърво, па го хвърли там, и брадвата изплува. 7 И каза: вземи си я. Той протегна ръка и я взе. 8 Сирийският цар тръгна на война против израилтяните и се съветваше със слугите си, думайки: в еди-кое си и едикое си място ще разположа своя стан. 9 Божият човек праща да кажат на израилския цар: пази се да не минаваш през онова място, защото там сирийци са залегнали. 10 И израилският цар праща разузнав ачи на онова място, за което му говореше Божият човек и го предпазваше; и се опази от там не веднъж и не дваж. 11 И смути се сърцето на сирийския цар поради това, и той повика слугите си и им каза: кажете ми, кой от нашите се сношава с израилския цар? 12 И каза един от слугите му: никой, господарю мой, царю; а пророк Елисей, който е в Израиля, обажда на израилския цар и ония думи, които ти говориш в спалнята си. 13 И той каза: идете, узнайте, де е той, и аз ще пратя да го хванат. И му обадиха и казаха: ето, той е в Дотаим. 14 И изпрати там коне и колесници и много войска. Дойдоха нощем и обиколиха града. 15 Сутринта слугата на Божия човек стана и излезе. И ето, войска около града и коне и колесници. И слугата му каза: уви, господарю! какво да правим? 16 Той отговори: не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях. 17 Елисей се молеше и думаше: Господи! отвори му очите да види. И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея. 18 Когато сирийци отидоха при него, Елисей се помоли Господу и каза: порази ги със слепота. И Господ ги порази със слепота, според думата Елисеева. 19 Елисей им каза: не е тоя пътят, не е и тоя градът; вървете подире ми, аз ще ви заведа при оногова, когото дирите. И ги заведе в Самария. 20 Когато дойдоха в Самария, Елисей каза: Господи! отвори им очите да видят. И Господ им отвори очите, и видяха, че са всред Самария. 21 Израилският цар, като ги видя, попита Елисея: да ги избия ли, отче мой? 22 И той отговори: не ги избивай. Нима със сабята си и с лъка си ги плени, та да ги убиваш? Сложи им хляб и вода; нека ядат и пият, и да идат при господаря си. 23 Той им приготви голям обед, и те ядоха и пиха. Отпусна ги, и те отидоха при господаря си. Оттогава тия сирийски пълчища не ходиха вече в Израилевата земя. 24 След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска, тръгна и обсади Самария. 25 И настана голям глад в Самария, когато я обсаждаха, тъй че една ослешка глава се продаваше за осемдесет сикли сребро, и четвърт каба гълъбови куришки – за пет сикли сребро. 26 Еднаж израилският цар вървеше по стената, и една жена му думаше с плач: помогни ми, господарю мой, царю. 27 Той отговори: ако Господ ти не помогне, отде ще ти помогна аз? От гумното ли, от лина ли? 28 Попита я още царят: какво ти е? А тя отговори: тая жена ми каза: дай твоя син да го изядем днес, а моя син ще изядем утре. 29 И сварихме моя син и го изядохме. На другия ден аз и казах: дай и ти сина си, да го изядем. Но тя скри сина си. 30 Царят, като чу думите на жената, раздра дрехите си; и, като вървеше по стената, народът видя, че той носи на самото си тяло вретище. 31 И ц арят каза: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако остане днес главата на Елисея, Сафатовия син, върху му. 32 А Елисей седеше у дома си, и старците седяха у него. И прати (царят) едного от своите хора. Преди да дойде пратеникът при него, Елисей каза на старците: видите ли, че тоя син на убиец прати да ми вземат главата? Гледайте, когато дойде пратеникът, затворете вратата и го притиснете с вратата. А ето и тропотът от нозете на господаря му след него! 33 Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа?

Верен

1 И учениците на пророците казаха на Елисей: Ето сега, мястото, където живеем пред теб, е тясно за нас. 2 Молим те, нека отидем до Йордан и да вземем оттам всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. И той каза: Идете. 3 А един от тях каза: Благоволи, моля те, да дойдеш и ти със слугите си. И той каза: Ще дойда. 4 И той отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, сякоха дървета. 5 А когато един от тях сечеше греда, желязото падна във водата. И той извика и каза: Ах, господарю мой! То беше взето назаем! 6 А Божият човек каза: Къде падна? И той му показа мястото. Тогава той отсече едно дръвце и го хвърли там, и желязото изплува. 7 И каза: Вземи си го. И той протегна ръка и го взе. 8 А арамейският цар воюваше против Израил*. И се посъветва със слугите си и каза: На това и това място ще разположа стана си. 9 Тогава Божият човек прати до израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото арамейците са слезли там! 10 И израилевият цар изпрати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди, и внимаваше. Това стана не веднъж, нито два пъти. 11 И сърцето на арамейския цар се смути от това нещо и той свика слугите си и им каза: Няма ли да ми кажете кой от нашите е за израилевия цар? 12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю, но Елисей, пророкът, който е в Израил, съобщава на израилевия цар думите, които говориш в спалнята си. 13 И той каза: Идете, разберете къде е, за да пратя да го заловят. И му съобщиха и казаха: Ето, в Дотан е. 14 Тогава той изпрати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обградиха града. 15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, ето, войска с коне и колесници беше обградила града. И слугата му му каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим? 16 А той отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях. 17 И Елисей се помоли и каза: Моля Те, ГОСПОДИ, отвори му очите, за да види! И ГОСПОД отвори очите на слугата и той видя, и ето, хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей. 18 И когато арамейците слязоха към него, Елисей се помоли на ГОСПОДА и каза: Моля Те, порази този народ със слепота! И Той ги порази със слепота, както каза Елисей. 19 Тогава Елисей им каза: Не е това пътят и не е това градът. Елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария. 20 И когато стигнаха в Самария, Елисей каза: ГОСПОДИ, отвори очите на тези, за да видят! И ГОСПОД отвори очите им и видяха, и ето, бяха сред Самария. 21 А когато ги видя, израилевият цар каза на Елисей: Да ги избия ли? Да ги избия ли, татко мой? 22 А той отговори: Не ги избивай. Би ли избил онези, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият, и нека отидат при господаря си. 23 И той им приготви голямо пиршество и те ядоха и пиха. После ги пусна и отидоха при господаря си. И арамейските чети не дойдоха повече в израилевата земя. 24 А след това арамейският цар Венадад събра цялата си войска и се изкачи и обсади Самария*. 25 И в Самария настана голям глад. И ето, обсаждаха я, докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърни сикъла, а четвърт кав гълъбова тор – за пет сребърни сикъла. 26 И когато израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю! 27 А той каза: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли, или от лина? 28 И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син. 29 И така, сварихме моя син и го изядохме. А на следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем – а тя скри сина си! 30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, и ето, отдолу имаше вретище на тялото му. 31 И каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако главата на Елисей, сина на Сафат, остане на него днес! 32 А Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. И царят изпрати пред себе си един човек, но преди пратеникът да стигне при него, Елисей каза на старейшините: Виждате ли как този син на убиец прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при вратата. Тропотът на краката на господаря му не е ли след него? 33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него и каза: Ето, това зло е от ГОСПОДА. За какво още да се надявам на ГОСПОДА?

2.Könige 6 | Библия, синодално издание Верен