1.Könige 22 | Библия, синодално издание

1 Минаха се три години без да има война между Сирия и Израил. 2 На третата година иудейският цар Иосафат отиде при израилския цар. 3 Израилският цар каза на слугите си: знаете ли, че Рамот Галаадски е наш? А ние тъй дълго мълчим и го не вземаме от ръцете на сирийския цар. 4 И рече на Иосафата: ще дойдеш ли с мене на война против Рамот Галаадски? Иосафат отговори на израилския цар: както ти ще идеш, тъй и аз; както твоят народ, тъй и моят народ; както твоите коне, тъй и моите. 5 Иосафат рече на израилския цар: попитай днес, какво ще каже Господ. 6 Израилският цар събра пророците до четиристотин души – и ги попита: да ида ли на война против Рамот Галаадски или не? Те отговориха: иди, Господ ще го предаде в ръцете на царя. 7 Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа? 8 Израилският цар отговори на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло, – той е Иемвлаевият син Михей. Иосафат каза: царю, не говори тъй. 9 Израилският цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия син Михей. 10 Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, седяха всякой на своето седалище, облечени в царски дрехи, на стъгдата пред портите на Самария, и всички пророци пророкуваха пред тях. 11 Хенаановият син Седекия си направи железни рога и рече: тъй казва Господ: с тия ще избодеш сирийци, докле ги изтребиш. 12 И всички пророци пророкуваха същото, думайки: върви против Рамот Галаадски; ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя. 13 Изпратеният, който бе отишъл да повика Михея, му думаше: ето, речите на пророците едногласно предсказват на царя добро; нека и твоята дума бъде съгласна с думата на всекиго от тях; изречи и ти добро. 14 Михей отговори: жив ми Господ! Ще изрека онова, което ми каже Господ. 15 И той дойде при царя. Царят го попита: Михее! да идем ли на война против Рамот Галаадски, или не? А тоя му отговори: иди, ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя. 16 Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа. 17 Той отговори: виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си. 18 Израилският цар рече Иосафату: не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо? 19 И (Михей) отговори: (не е тъй) изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво; 20 и Господ рече: кой би склонил Ахава да иде и падне в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, а други – инак; 21 един дух се изстъпи, застана пред лицето на Господа и рече: аз ще го склоня! А Господ попита: с какво? 22 Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй. 23 И ето, Господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но Господ изрече за тебе лошо. 24 А Хенаановият син Седекия се доближи, удари Михея по бузата, и рече: как, нима излезе от мене Духът Господен, за да говори в тебе? 25 Михей отговори: ето, ти ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от една стая в друга, за да се скриеш. 26 Тогава израилският цар каза: вземете Михея и го отведете при градоначалника Амона и при царския син Иоаса 27 и кажете: тъй говори царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и оскъдно с вода, докле се върна смиром. 28 Михей каза: ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене. И рече: слушайте, всички люде! 29 Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, тръгнаха за Рамот Галаадски. 30 Израилският цар рече на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи царските си дрехи. И израилският цар се преоблече и влезе в бой. 31 Сирийският цар заповяда на колесничните началници, които бяха на брой трийсет и двама, думайки: не се бийте ни то с малък, нито с голям, а само с израилския цар. 32 Колесничните началници, като видяха Иосафата, помислиха: бездруго, това е израилският цар, и се обърнаха против него, за да се ударят с него. Иосафат завика. 33 Колесничните началници, като видяха, че той не е израилският цар, обърнаха се от него. 34 А един човек опна случайно лък и рани израилския цар през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: върни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен. 35 Но в оня ден боят се усили, и царят стоя на колесницата срещу сирийци, а вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата. 36 И при заник-слънце биде обявено по целия стан: всякой да иде в града си, всякой – в земята си. 37 Царят умря и биде докаран в Самария, и погребаха царя в Самария. 38 Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече. 39 Другите дела на Ахава, всичко, що е направил, и къщата от слонова кост, що е съградил, и всички градове, що е построил, са описани в летописите на израилските царе. 40 Ахав почина при отците си, и вместо него се възцари син му Охозия. 41 Иосафат, син Асов, се възцари над Иудея в четвъртата година на израилския цар Ахава. 42 Иосафат беше на трийсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, Салаилева дъщеря. 43 Във всичко той вървеше по пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа. Само оброчищата не бяха отменени. Народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата. 44 Иосафат сключи мир с израилския цар. 45 Останалите дела на Иосафата и подвизите му, каквито е извършил, и как е воювал, са описани в летописите на иудейските царе. 46 И колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса, той изтреби от земята. 47 В Идумея тогава нямаше цар; имаше царски наместник. 48 (Цар) Иосафат построи кораби на морето, за да ходи в Офир за злато; но те не стигнаха дотам, понеже се разбиха в Ецион-Гавер. 49 Тогава Ахавовият син Охозия каза на Иосафата: нека моите слуги отидат на кораби с твоите. Но Иосафат се не съгласи. 50 Иосафат почина при отците си, и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иорам. 51 Ахавовият син Охозия се възцари в Самария над Израиля в седемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува над израилтяните (в Самария) две години 52 и върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на баща си и на майка си и по пътя на Наватовия син Иеровоама, който вкара в грях Израиля: 53 той служеше на Ваала, покланяше му се и прогневи Господа, Бога Израилев, с всичко онова, което бе вършил баща му.

Верен

1 И минаха три години без война между Арам и Израил. 2 А в третата година юдовият цар Йосафатст. 41; слезе при израилевия цар. 3 И израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш, а ние си мълчим и не го вземаме от ръката на арамейския цар? 4 И той каза на Йосафат: Ще дойдеш ли с мен на бой в Рамот-Галаад? И Йосафат каза на израилевия цар: Аз съм като теб, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне. 5 И Йосафат каза на израилевия цар: Моля те, допитай се първо до ГОСПОДНОТО слово. 6 Тогава израилевият цар събра пророците, около четиристотин мъже, и им каза: Да отида ли на бой срещу Рамот-Галаад, или да не отида? А те казаха: Изкачи се, и Господ ще го предаде в ръката на царя! 7 Но Йосафат каза: Тук няма ли вече ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него? 8 И израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а само зло – Михей, сина на Емла. А Йосафат каза: Нека не говори така царят! 9 Тогава израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи бързо Михей, сина на Емла. 10 А израилевият цар и юдовият цар Йосафат седяха всеки на престола си, облечени в одеждите си, на едно открито място при входа на самарийската порта и всичките пророци пророкуваха пред тях. 11 Тогава Седекия, синът на Ханаана, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще бодеш арамейците, докато ги довършиш. 12 И всичките пророци пророкуваха така и казваха: Изкачи се в Рамот-Галаад и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 13 И пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори и каза: Ето сега, думите на пророците единодушно са добри за царя. Моля те, нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори добро! 14 А Михей каза: Жив е ГОСПОД – каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря! 15 И когато дойде при царя, царят му каза: Михей, да отидем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не отидем? А той му каза: Изкачи се и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царяст. 12;. 16 Тогава царят му каза: Колко пъти да те заклевам да не ми говориш нищо друго освен истината в ГОСПОДНОТО Имест. 14;! 17 Тогава той каза: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар. Нека се върнат всеки у дома си с мир. 18 Тогава израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а злост. 8;? 19 А Михей каза: Затова чуй ГОСПОДНОТО слово: Видях ГОСПОДА, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна. 20 И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахав, за да се изкачи и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг каза друго. 21 Тогава излезе един духбукв.: духът и застана пред ГОСПОДА, и каза: Аз ще го примамя. 22 И ГОСПОД му каза: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примами го и ще сполучиш; излез и направи така. 23 И сега, ето, ГОСПОД е сложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци и ГОСПОД е говорил зло за теб. 24 Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: Откъде мина ГОСПОДНИЯТ дух от мен, за да говори на теб? 25 А Михей каза: Ето, ще видиш това в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш. 26 Тогава израилевият цар каза: Хвани Михей и го върни при градоначалника Амон и при царския син Йоас; 27 и кажи: Така казва царят: Хвърлете този в затвора и го хранете с хляб на скръб и вода на скръб, докато се върна в мир. 28 А Михей каза: Ако някога се върнеш в мир, ГОСПОД не е говорил чрез мен. И каза: Чуйте, всички народи! 29 И израилевият цар и юдовият цар Йосафат се изкачиха в Рамот-Галаад. 30 И израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се предреша и ще вляза в битката, а ти облечи одеждите си. Така израилевият цар се предреши и влезе в битката. 31 А арамейският цар беше заповядал на тридесет и двамата началници на колесниците си и беше казал: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилевия цар! 32 И когато началниците на колесниците видяха Йосафат, казаха: Сигурно това е израилевият цар! – и се отклониха към него, за да се бият. Но Йосафат извика, 33 и когато началниците на колесниците видяха, че не беше израилевият цар, го оставиха и не го преследваха. 34 А един човек запъна лъка си, без да цели, и улучи израилевия цар между ставите на бронята му. И той каза на водача на колесницата си: Обърни ръцете си и ме изведи от битката, защото съм ранен. 35 И в онзи ден битката се засили; и царят се удържа прав в колесницата срещу арамейците, а вечерта умря и кръвта от раната течеше на дъното на колесницата. 36 И при залез слънце през стана се разнесе вик и се каза: Всеки в града си и всеки в земята си! 37 Така царят умря и го докараха в Самария и погребаха царя в Самария. 38 После измиха колесницата при самарийския водоем и кучетата лижеха кръвта му, където се къпеха блудниците, според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил. 39 А останалите дела на Ахав и всичко, което той извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всичките градове, които построи, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе? 40 И Ахав легна при бащите си, а вместо него се възцари синът му Охозия*. 41 А Йосафат, синът на Аса, се възцари над Юда* в четвъртата година на израилевия цар Ахав. 42 Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей. 43 Той ходи във всичките пътища на баща си Аса; не се отклони от тях, като вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Само високите места не се премахнаха; народът още жертваше и кадеше по високите места. 44 И Йосафат имаше мир с израилевия цар. 45 А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе? 46 И той измете от земята остатъка от посветените блудници, които бяха останали във времето на баща му Аса. 47 А тогава в Едом нямаше цар; един управител беше цар. 48 Йосафат направи тарсийски кораби, за да отидат в Офир за злато, но не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-Гавер. 49 Тогава Охозия, синът на Ахав, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги на корабите. Но Йосафат не се съгласи. 50 И Йосафат легна при бащите си и беше погребан при бащите си в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Йорам. 51 Охозия, синът на Ахав, се възцари над Израилст. 40; в Самария в седемнадесетата година на юдовия цар Йосафат и царува над Израил две години. 52 Той върши зло пред ГОСПОДА и ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях. 53 И той служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му

1.Könige 22 | Библия, синодално издание Верен