1.Könige 2 | Библия, синодално издание

1 Наближи време да умре Давид, и той завеща на сина си Соломона, думайки: 2 ето, аз заминавам по пътя на целия свят, а ти бъди твърд, бъди и мъжествен 3 и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш, 4 та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол. 5 Още: ти знаеш, що ми стори Саруевият син Иоав, как постъпи с двамата воеводи на израилската войска, с Нировия син Авенира и с Иетеровия син Амесая, как ги уби и проля в мирно време кръв като в бой, и с бойна кръв обагри пояса на кръста си и обущата на нозете си; 6 постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш седината му смиром в преизподнята. 7 А на синовете на галаадеца Верзелия стори милост, та да бъдат между ония, които се хранят от твоята трапеза, понеже те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома. 8 Ето, при тебе е и Семей, син на вениаминеца Гера от Бахурим; той ме хулеше с тежки хули, когато отивах в Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч. 9 Но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш какво трябва да направиш с него, та да свалиш седината му окървавена в преизподнята. 10 И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град. 11 Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години. 12 Тогава Соломон седна на престола на баща си Давида, и царуването му беше много крепко. 13 И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломонова майка (и и се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир. 14 И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай. 15 И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене, и цял Израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от Господа. 16 Сега те моля за едно; не ми отказвай. Тя му рече: говори. 17 И той каза: моля те, поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага. 18 Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе. 19 И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони и се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка, и тя седна нему отдясно 20 и рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят и отговори: искай, майко, няма да ти откажа. 21 И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония. 22 Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел). 23 И цар Соломон се закле в Господа, думайки: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си. 24 А сега, – жив ми Господ, Който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и Който ми основа дом, както Той бе говорил, – сега Адония трябва да умре. 25 И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря. 26 На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си; ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред баща ми Давида, и си търпял всичко, що е търпял баща ми. 27 И Соломон отстрани Авиатара от Господнето свещенство, и се изпълни словото на Господа, което бе казал за Илиевия дом в Силом. 28 Дойде слух за това до Иоава, – понеже Иоав държеше страната на Адония, а не държеше страната на Соломона, – и Иоав побягна в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника. 29 Обадиха на цар Соломона, че Иоав побягнал в Господнята скиния и че е при жертвеника. Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, думайки: иди, убий го (и го погреби). 30 Ванея дойде в Господнята скиния и му рече: тъй каза царят: излизай. А оня отговори: не, аз искам тук да умра. Ванея обади това на царя, като каза: тъй рече Иоав и тъй ми отговори. 31 Царят му рече: направи, както е той казал: убий го и го погреби, и проляната от Иоава невинна кръв ще умиеш от мене и от дома на баща ми; 32 Господ да обърне кръвта му върху неговата глава, задето уби двама невинни и по-добри от него мъже: той погуби с меч, без знанието на баща ми Давида, Нировия син Авенира, военачалник израилски, и Иетеровия син Амесая, военачалник иудейски; 33 нека кръвта им се обърне върху главата на Иоава и върху главата на потомството му довека, а на Давида, и на потомството му, и на дома му, и на престола му нека бъде мир от Господа довека! 34 И отиде Иодаевият син Ванея, удари Иоава и го уби; и тоя биде погребан в къщата си, в пустинята. 35 Тогава цар Соломон постави Иодаевия син Ванея над войската вместо него; (а управлението на царството беше в Иерусалим,) свещеник Садока пък царят остави (за първосвещеник) вместо Авиатара. (Господ даде на Соломона разум, твърде голяма мъдрост и обширен ум като пясъка при морето. И Соломон имаше разум по-голям от разума на всички синове на Изток и на всички мъдри египтяни. Той си взе за жена фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си и, преди всичко, дома Господен и стените около Иерусалим; в седем години завърши той строежа. Соломон имаше седемдесет хиляди души преносвачи на товари и осемдесет хиляди каменоделци в планините. И Соломон направи море и подпорки, големи бани и стълбове, извор в двора и медно море, съгради кула и укрепленията и и раздели Давидовия град. Тогава фараоновата дъщеря мина от Давидовия град в своя дом, който той и построи; след това Соломон съгради стени около града. Соломон принасяше три пъти в годината всесъжение и мирни жертви върху жертвеника, който съгради Господу, и кадеше пред Господа върху него и завърши строежа на дома. Главните разпоредници над Соломоновите работи бяха три хиляди и шестстотин, и те управляваха народа, който извършваше работите. Той построи Асур и Магдон, Газер, Горний Веторон и Валалат; но тия градове той съгради, след като бе построил Господния дом и стените около Иерусалим. Още през живота си Давид завеща на Соломона, думайки: ето при тебе е Семей, син на Гера, Иеминиев син от Бахурим; той ме хулеше с тежка хула, когато отивах за Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч; но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш, какво трябва да сториш с него, за да свалиш седината му окървавена в преизподнята.) 36 Царят изпрати, та повика Семея и му каза: построй си дом в Иерусалим и живей тука и никъде на излизай оттука; 37 и знай, че в оня ден, в който излезеш и минеш поток Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава. 38 И Семей каза на царя: добре; както заповяда моят цар-господар, тъй ще направи твоят раб. И Семей живя в Иерусалим дълго време. 39 Но след три години се случи, че двама Семееви роби избягаха при гетския цар Анхуса, Маахов син. И обадиха на Семея, думайки: ето твоите роби са в Гет. 40 Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхуса да търси робите си. Семей се върна и доведе робите си от Гет. 41 И обадиха на Соломона, че Семей е ходил от Иерусалим в Гет и се върнал. 42 Тогава царят изпрати, та повика Семея и му рече: не ти ли се заклех в Господа и не ти ли обявих, думайки: знай, че в оня ден, в който излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми отговори: добре; 43 а защо не спази заповедта, що ти дадох пред Господа с клетва? 44 И царят рече на Семея: ти знаеш и знае сърцето ти всичкото зло, което си сторил на баща ми Давида; нека прочее Господ обърне злобата ти върху твоята глава! 45 А цар Соломон да бъде благословен, и Давидовият престол да стои твърдо пред Господа довека! 46 И царят заповяда на Иодаевия син Ванея, и той отиде, та порази Семея и той умря.

Верен

1 И когато наближи времето на Давид да умре, той поръча на сина си Соломон и каза: 2 Аз отивам по пътя на цялата земя; затова ти бъди силен и мъжествен! 3 И пази заповяданото от ГОСПОДА, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му, да пазиш наредбите Му, заповедите Му, правилата Му и свидетелствата Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, което правиш, и накъдето се обръщаш; 4 за да утвърди ГОСПОД словото Си, което изговори за мен, като каза: Ако синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен във вярност, с цялото си сърце и с цялата си душа, казвам – няма да липсва от теб мъж на престола на Израил! 5 И ти също знаеш какво ми стори Йоав, синът на Саруя, и какво направи на двамата военачалници на Израил – на Авенир, сина на Нир, и на Амаса, сина на Етер, които уби и проля военна кръв в мирно време, и така докара военна кръв на пояса си, който беше около кръста му, и на сандалите си, които бяха на краката му*. 6 Затова постъпи според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в Шеол. 7 А към синовете на галаадеца Верзелай покажи благост и нека бъдат между онези, които ядат на трапезата ти, защото така ме посрещнаха, когато бягах от брат ти Авесалом. 8 И ето, при теб е вениаминецът Семей*, синът на Гира, от Ваурим. Той ме прокле с тежка клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Но после слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА и казах: Няма да те убия с меч! 9 И сега, не го оставяй ненаказан, защото си мъдър човек* и знаеш какво трябва да му направиш. Сведи белите му коси с кръв в Шеол. 10 И Давид легна при бащите си и беше погребан в Давидовия град. 11 А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години – седем години царува в Хеврон и тридесет и три години царува в Ерусалим. 12 И Соломон седна на престола на баща си Давид и царството му се утвърди здраво*. 13 А Адония, синът на Агита, дойде при Витсавее, майката на Соломон. И тя каза: С мир ли идваш? И той каза: С мир. 14 И той каза: Имам нещо да ти кажа. И тя каза: Говори. 15 Тогава той каза: Ти знаеш, че царството беше мое и че целият Израил беше обърнал лице към мен, за да царувам. Но царството се обърна и се даде на брат ми, защото му беше определено от ГОСПОДА. 16 Сега имам една единствена молба към теб; не ми отказвай. И тя му каза: Говори. 17 Тогава той каза: Моля те, говори на цар Соломон – защото той няма да ти откаже – да ми даде за жена сунамката Ависага! 18 И Витсавее каза: Добре. Ще говоря на царя за теб. 19 И Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. А царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после седна на престола си и накара да се постави престол за царската майка и тя седна от дясната му страна. 20 Тогава тя каза: Имам една малка молба към теб; не ми отказвай. И царят ѝ каза: Искай, майко моя, и няма да ти откажа. 21 И тя каза: Нека сунамката Ависага се даде на брат ти Адония за жена! 22 А цар Соломон отговори и каза на майка си: Защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството – защото той ми е по-голям брат – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, сина на Саруя! 23 И цар Соломон се закле в ГОСПОДА и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си! 24 Затова сега – жив е ГОСПОД, който ме утвърди и ме постави на престола на баща ми Давид, и който ми направи дом, както беше обещал – още днес Адония ще бъде убит! 25 И цар Соломон изпрати чрез ръката на Ваная, сина на Йодая; и той го удари, и той умря. 26 А на свещеник Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивата си, защото заслужаваш смърт. Но няма да те убия в този ден, понеже си носил ковчега на Господа БОГА пред баща ми Давид и понеже си страдал във всичко, в което е страдал и баща ми. 27 Така Соломон отхвърли Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да изпълни ГОСПОДНОТО слово, което Той беше говорил в Сило за дома на Илий. 28 И вестта дойде до Йоав – защото Йоав беше последвал Адония, макар да не беше последвал Авесалом – и Йоав избяга в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на олтара. 29 И казаха на цар Соломон: Йоав е избягал в ГОСПОДНИЯ шатър, и ето, при олтара е. Тогава Соломон изпрати Ваная, сина на Йодая, и каза: Иди, съсечи го! 30 И Ваная дойде в ГОСПОДНИЯ шатър и му каза: Така казва царят: Излез! Но той каза: Не, тук ще умра! И Ваная отнесе отговора на царя и каза: Така каза Йоав и така ми отговори. 31 А царят му каза: Направи, както е казал, и го съсечи и го погреби, за да отмахнеш от мен и от бащиния ми дом кръвта, която Йоав е пролял без причина. 32 Така ГОСПОД ще възвърне кръвта му на главата му*, понеже той съсече двама мъже по-праведни и по-добри от него и ги уби с меч, без баща ми Давид да знае – Авенир, сина на Нир, военачалника на Израил, и Амаса, сина на Етер, военачалника на Юда*. 33 Така кръвта им ще се върне на главата на Йоав* и на главата на потомството му до века; а на Давид и на потомството му, и на дома му, и на престола му ще има мир от ГОСПОДА до века. 34 Тогава Ваная, синът на Йодая, се изкачи и го съсече, и го уби; и той беше погребан в дома си в пустинята. 35 И царят постави Ваная, сина на Йодая, на неговото място над войската, а на мястото на Авиатар царят постави свещеник Садок. 36 После царят изпрати и повика Семейст. 8;, и му каза: Построй си къща в Ерусалим и живей там, и не излизай никъде оттам. 37 Защото в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, знай със сигурност, че непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде на главата ти. 38 И Семей каза на царя: Добра е думата. Както каза господарят ми, царят, така ще направи слугата ти. И Семей живя в Ерусалим дълго време. 39 Но след три години двама от слугите на Семей избягаха при Анхус, сина на Мааха, царя на Гет. И съобщиха на Семей и казаха: Ето, слугите ти са в Гет. 40 Тогава Семей стана и оседла магарето си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. И Семей отиде и доведе слугите си от Гет. 41 И съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал. 42 Тогава царят прати и повика Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като казах: Знай със сигурност, че в деня, когато излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми каза: Добра е думата, която чух. 43 Защо тогава не опази ГОСПОДНАТА клетва и заповедта, която ти дадох? 44 И царят каза на Семей: Ти сам знаеш всичкото зло, което познава сърцето ти, което си сторил на баща ми Давид; затова ГОСПОД връща злото ти върху главата ти*. 45 А цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол ще бъде утвърден пред ГОСПОДА до векаст. 33;. 46 Тогава царят заповяда на Ваная, сина на Йодая, и той излезе и го съсече, и той умря. И царството се утвърди в ръката на Соломон*.

1.Könige 2 | Библия, синодално издание Верен